автор: osi4kata

Хълмът отсреща целува звезди,
докато спи,
докато спи.
Сън е. Насън е възможно това,
хълм да целува звезда
след звезда.
Става, разкършва масивна снага,
каменен кръст, две скали-рамена,
стъпва по мъжки,
прасци от гранит,
бог от забравен езически мит,
врат, сплетен здраво от мраморни жили,
длани от папрат - гальовни и мили.
Умно чело и очи езера,
къпе се в тях млада бяла луна...
С устни от мъх той целува звезди,
сън във съня и гърди във гърди.
Блъска сърцето от камък зелен,
звезден прах бляска във вятър-перчем.
Чува се смях и флуиди летят,
светят из мрака над горския път.
Сън е за него, сън е за мен,
скоро ще цъфне зора, ще е ден.
Ще се погледнем без спомен за това
как той целува звезда
след звезда.
Колко бе снажен, красив земен бог,
как стигна толкова горе високо,
как се таеше парче от луна
в тъмномастилените езера.
Как изсветляха за миг след нощта
как се изпълниха с бледа тъга.

Хълмът отсреща целува звезди...

Р.Симова, 2016