автор: tomatroev

Каквото знам, за себе си го знам.
Не като оня гений, дето ви се плези.
Макар език да имам, ей толкова голям,
от мене нищо няма да излезе.

Какъв е тоя - много ли е бит
или, обратно, много е разглезен?
И на езика ми е думата, но: шшшт!
От мене нищо няма да излезе...

Защото ти си щедра - на калпак
си давала на тези и онези...
Като капан железен съм и - щрак! -
от мене, мила, нищо няма да излезе.

Когато съм затънал като грък,
как искаш да изляза с теб на чисто?
Не ще обеля дума - нито гък!
От мене няма да излезе нищо.

И в бъдното за кой ще хвърлят боб,
на кой ще сеят семената на поезията?
В едно поле от думи ще съм гроб.
От мене нищо няма да излезе.