Пак ухае на борови игли,
на канела и ябълки с мед.
С пипала декемврийски мъгли
пак събират зимен букет.
Свърши рибата, свърши и хляба,
но остана онази искрица,
скрита в свидната бабина ракла -
малка чиста надежда-свещица.
Да изтупаме от праха наслоен
вярата в чудесата човешки.
Да отворим в душите Сезам,
да простим всички минали грешки.
Да пием по чай с джинджифилови сладки,
с топлинката да сгреем сърцата.
Пак е Коледа, в молитвите кратки
да събудим любовта - чиста и свята!