автор: PetraYan

Яна шофираше по магистралата. Трафикът беше спокоен. И тя се зарови в мислите си. Върна последните три дни, прекарани с любимите си лели. Спомни си дългите сутрешни закуски под лозата.
Кучето Лари, което така обича да краде камби от зеленчуковата градина, да ги изяжда внимателно и без да разпилее и семчица, оставя дръжките им на площадката пред входната врата. Отново усети онзи любим аромат на домашно приготвена храна. Чу приятното женско бърборене от суетенето при подреждането на масата. И онази топлина, която идваше от всякъде. Обгръща те изцяло, попива в душата ти и изпълва сърцето ти.
Щастие се беше наляло в съзнанието на Яна. Тя се усмихваше и шофираше сякаш на сън. Една мисъл се измъкна от главата на тази замечтана жена и набързо скрои собствен екшън план. Още докато се усети Яна вече звънеше на разни телефони и уреди набързо няколко срещи. Преди да се прибере у дома тя се отби в близкия хранителен магазин и напазарува всякакви продукти от първа необходимост, като не забрави да вземе и от любимите си френски сирена, както и от пресните хлебчета с лимец.
Паркира и тъкмо се опитваше да вземе целия багаж, когато до нея застана дъщеря й Дария. Видимо беше сърдита. Яна я целуна. Предаде й поздрави от лелите й, след което й подаде торбата с покупките.
- Какво си купила? – Дари беше готова за кавга.
- Ще правим кекс – върна й топката със спокоен тон майка й.
- Добре – отвърна дъщеря й.
Яна си отдъхна. Кавгата се размина. Влязоха у дома. Дария остави покупките на кухненската маса и отиде в стаята си. Яна се събу и започна да се преоблича. В този момент се звънна на вратата.
- Дари, отвори моля те. Преобличам се. – Яна ровеше в шкафа за домашните си дрехи. Сложи си лека лятна рокля с презрамки, прибра свалените дрехи и отиде в кухнята. Там завари Марта, която току-що беше пристигнала и прибираше продуктите в хладилника. Говореше нещо на Дари, която все още имаше леко нацупен вид, но той прогресивно намаляваше след всяка лъжица компот от праскови, попаднала в устата й.
- За какво си купила всичко това? В хладилника имаш вече от тези артикули. Сладкарница ли ще отваряш? – Марта беше много близка приятелка на Яна. Пряма и без много, много увъртания. Никак не одобряваше изхвърлянето на храна. И като познаваше колко се храни тази червенокосата, не можа да се стърпи и да не направи тази забележка.
- Ще правим кекс – кратко отговори Яна.
На вратата се позвъни отново. Дария тръгна бавно натам с компота, като не спираше да пълни устата си. В коридора се чу силна глъчка. Сякаш през вратата беше нахлул „Женския пазар“ и трайно се беше настанил в антрето на Яна. Чуваха се гласовете на повече от три жени. Вратата на кухнята се отвори и една след друга влязоха Зара, Шани и Лора, които най-спокойно си довършваха започнат разговор. Яна беше чула още един глас, но не виждаше неговата притежателка. След минута се показа и Таня, следвана от усмихващата се вече Дария. Всички до една бяха много близки приятелки на Яна.
- И така, какво ще спасяваме днес? Нечие разбито сърце? Умиращ брак? Невярно гадже? Депресирана душа? – Таня започваше да гледа тревожно. На нито една ключова дума не получи положителен отговор. Помисли си да не би Дария да е забъркала някоя каша в училище и с тревога я попита тихо: - Алкохол или наркотици?
- Компот – невъзмутимо отговори Дария и продължи да яде.
Всички прихнаха в заразителен смях от получилото се недоразумение.
- Кекс. Ще правим кекс. Взех отново рецептата от моите лели. Сега вече ми признаха и тайната съставка. Така, че ще правим кекс. Този път нямаме нищо драматично за решаване. – Яна говореше и едновременно вадеше голяма купа, сито, миксер и разни други джунджурии, които не беше ясно за какво могат да послужат.
Марта вече вадеше от хладилника част от прибраните преди малко продукти: голям пакет масло и пет яйца. Още малко остана да наднича в него, но нищо не я впечатли и го затвори.
Зара изсипа в голямата купа две чаши брашно и го преся три пъти.
- Баба ми казваше, че когато се правят сладкиши, в брашното трябва да влезе въздух, за да станат пухкави и да се надигнат – отговори тя на питащия поглед на Дария.
- А моята майка казва, че към всеки сладкиш трябва да се добави щипка сол за магия. – Дари се усмихна доволна, че може да се включи равностойно в тази женска група.Тя много харесваше всяка една от тези жени. Всички те бяха приятелки на майка й, но тя ги чувстваше, като свои майки. Дори нещо повече - като свои приятелки.
- Една лъжичка бакпулвер стига ли? – Зара гледаше към Лора.
- Нека да е повечко, че да бухне по-добре. – Лора бъркаше в чантата си. От там извади едно малко бурканче. – Майка ми е изпратила сушени череши. Суши си ги сама. Вади им костилките и после цяло лято им бае – ту на слънце, ту на сянка. Просто ги грабнах. Да сложим в кекса? – Тя отвори буркана и сложи на всяка жена по череша направо в устата. Когато стигна до Дари с шеговит тон заключи: – Ти пък не обичаш сушени плодове в кекса. Затова може да си ги хапнем направо от бурканчето – усмихна се Лора и лапна нейната черешка.
Шани беше включила миксера и разбиваше маслото с две чаши пудра захар, когато телефонът на Марта иззвъня. Тя вдигна. Мълчеше и слушаше гласа в слушалката. После каза:
- Правим кекс в Яна – и отново замълча. Мълчанието не свършваше. Всички чакаха.
- Маги! – извикаха в един глас останалите жени от компанията.
- Добре, сега ще включа скайпа… Добре… Само да затворя телефона, че нямам свободна ръка. – Марта завъртя очи и всички бяха напълно сигурни, че това е Маги. Докато прибираше отново телефона в чантата си, Марта погледна многозначително. – Някой да се е сетил да включи фурната? – Мълчание в стаята. - Знаех си! – Яна, по нареждане на Маги, отивай да я включиш на сто и осемдесет градуса. Аз ще пусна лаптопа и ще наглася скайпа, за да може да вижда какви ги вършим така безразсъдно.
- Слушам и изпълнявам – каза Яна и потъна в бокса на собствената си кухня.
Дари отиде до Марта.
- Помощ? – кратко попита тя.
- Да, ще съм ти благодарна до утре сутринта. – Марта се усмихна на младото момиче.
Дари включи компютъра. Пусна скайпа и настрои камерата, за да може Маги да наблюдава цялата женска вихрушка, която се заформяше в кухнята. Стартира видео връзка и излезе от стаята. Тази приятелка на майка й я притесняваше и тя предпочете да си спести това напрежение. Точно когато затваряше вратата след себе си чу:
- Може ли така неорганизирано да подхождате към въпроса?! Първото, което трябва да направите, когато започвате кекс, е да включите фурната. – Маги беше набрала скорост. В такива моменти никой не можеше да вземе думата и всички бяха принудени да изслушат поредната й тирада. - Тайната на перфектния кекс е в печенето, как можахте…
- Кекс ли? Какъв кекс? – осмели се да я прекъсне Лора, която изглеждаше изключително изненадана. – Момичета, аз разбрах, че сме се събрали да правим секс и се чудех къде са момчетата? Ето къде бил ключът от палатката - щели сме да правим кекс. Тогава си тръгвам – нацупи се тя и най-демонстративно отиде в бокса.
- Лора, чувам те. Не се крий! – Маги се смееше от екрана.
Лора се върна. А в ръка държеше две ванилии. Имаше вид на хитруша.
- От мен да мине. Върнах се, само защото не мога да пропусна да не почерпя с топлия сладкиш и съседа Мариш. – Отметна предизвикателно коси и погледна жадно към съседния апартамент. Всички избухнаха. Смехът им се плисна по масата и яйцата заподскачаха.
Шани беше разбила вече маслото и захарта, и сега облизваше бъркалките. Таня реагира много бързо и с един скок застана до нея и започна да чука яйцата едно по едно, преди Шани да е изяла цялата пухкава смес. Тя отново включи миксера и процесът продължи в смях и закачки.
- Мислех да сложим праскови на кекса, но мисля, че всички видяха как компотът беше изяден от Дари. – Яна направи това уточнение ей така, само за протокола.
Таня чукна и последното яйце и остави Шани да си бръмчи с миксера.
- Мисля, че онзи ден оставих в чантата си половин пакетче бадеми. Като ги открия можем да сложим и тях. – Тя изсипа цялата чанта върху стола. Червено книжно пакетче разцъфна сред безброя от все важни и от първа необходимост женски джаджи. Таня ги подаде на Марта и започна да прибира сръчно изсипаното съдържание на чантата си.
- Знам една лесна рецепта за маслен кекс. – Марта отваряше книжното пликче. – Мислех да я кажа, но с тези подобрители вече не е лесна. Момичетата я погледнаха разбиращо и се засмяха една след друга. Всички знаеха, че Марта не се справяше добре в кухнята, но пък винаги имаше още една рецепта в повече. И това беше нейната запазена марка.
- Скорпионска му работа! – заключи обобщаващо Зара.
Разговорите им не спираха. Скачаха от тема на тема. А между другото забъркаха и кекса. Показаха сместа на камерата на Маги. Тя я одобри. Насипаха я във формичките. И мушнаха малките кексчета в загрятата фурна. Докато чакаха да се изпекат, направиха кафе. Почистиха кухнята и измиха съдовете. Подредиха масата. Запалиха ароматни свещи.
Зара отвори фурната и от там се разнесе аромат на ванилия и приятелство. Извади тавата и от нея надничаха най-златистите, най-уханните, най- бухналите и най-съвършените кексчета.
Тя ги подреди в голям кристален поднос и ги поръси обилно с пудра захар. Постави ги на масата и в този момент влезе Дария. Всички седнаха и разговорът продължи, сякаш някога пък е спирал. Всички забравиха, че трябваше да почерпят секси съседа на Яна, но пък официалната част - пиенето на кафе с кекс - плавно премина в неофициалната - пиене на вино със сирене.
- Знаеш ли? – обърна се Марта към Яна. – Това е същата рецепта, която и аз правя вкъщи. То друга и не зная, но все не ми се получава. Каза, че лавандуловите дами са ти дали тайната съставка.
- Да! – отговори Яна и се усмихна. Погледна Зара, която се вглеждаше в отблясъците на марсалата в чашата си.
- Заедно! Тайната съставка е кекса да се направи заедно от приятели и за приятели. – Зара протегна ръката, която държеше чашата с вино. – Наздраве, момичета! Да пием за това, че се имаме една друга и сме всички заедно!
- Наздраве! – прозвучаха като една.
Общото им сияние се отрази в чашите и всичко се обагри в така модерния за тази година цвят марсала. Звънът от чашите беше като от камбана, известяваща, че любовта е жива.