автор: Kanegan

Слънцето,
цяла нощ плакало,
скрито в облачните ризи
на змиеносеца,
е събуди и скокна
в люлка от мечти
над града просънен
от свисъци на коли,
денят се изсули от
опашката на улично коте
рижо, ангорско, топло
и денят потече като
вода от квантови потоци
в неосъзнати избори
и решения, дето вселената
вече е програмирала в
случено време
и се преобърна като
спирала на осмица,
в която всичко е
опитност, светлина и
безкарай.