автор: vesan

(из цикъла “Вицове в рими”)

В читалнята е пълно. Тишина.
Вглъбено поглед всеки е забил
във книгата пред себе си. Една
студентка явно, с вид наивно-мил

прелиства нещо. Ненадейно глас
на млад човек учтиво; “Извинете –
попита я – госпожице, до Вас
свободно ли е, или е заето?”

Погледна го, понечи да отвърне;
“Седнете моля!”, но изрече с глас
висок и рязък, като се обърна
към него; “Не! Да легна няма с Вас!”

С нескрито любопитство сто зеници
фиксираха младежа, който тихо
отдръпна се към близката лавица,
а после седна. Пак се вдълбочиха

читателите в книгите. След малко
студентката отиде при момчето
и каза тихо; “Извинявай! Жалко,
но знам какво си мислите мъжете!

Аз уча психология!” А той
отвърна й, видимо възмутен;
“Какво? Какво? Хиляда лева в брой
за нощ със тебе! Тия не на мен!”

И пак десетки погледи към тях
насочиха се втренчено. “Колежке –
допълни тихо той – навярно бях
ужасно груб. Прости ми, ала грешка

бе с мен да се заяждаш. Уча право
и вече знам десетки хватки груби
невинния, виновен да направя,
и да спечеля, даже като губя!”