автор: atom

Животът не е свит юмрук.
Съвсем обратното – Разгръщане.
Започва винаги оттук
навън – на концентрични пръстени.

И всяко „тук” е крайна цел
и същевременно – начало.
Животът бодро е поел
към разширяване на цялото.

Юмрукът само стиска блян
и му държи конците властно.
А на отворената длан
какво? – едно врабче да кацне...

Това ли е?! Без чудеса?
Подирило в ръката зрънце,
врабчето има две крилца
и знае как да ги Разгърне.