автор: rady

Балоните се пукнаха
и циганските люлки спряха.
Стрелбищата погълнаха
неточните ми попадения.
Усърдно празна тишина...

Да кажем, че е късно вече
за топки захарен памук...
И захаросани петлета
с опулени от гняв очи.
Наистина е късно вече!

Огромен и отчаян залез
облиза с хищните си устни
уплашените въртележки,
изяде всички хвърчила.
И панаирът опустя...

А аз осъмнах с тъмни сенки
и лепкави от студ ръце.
Едва успях да се събудя
от тази Юдина целувка!
Но бях на сто години вече...