автор: Shrike

В мрака на стаята свети зелената приказка. Притичват разноцветни нули и единици, ASCII бият барабаните и танцуват.
Заедно гледаме филм в различни каданси. Пространствено-времеви приливи, звуци родени в безпределността на Валхала, обгръщат лицата с призрачно було. Силуети, очертани от следите на дъждовните капки. Тромпетите на почти синьо. Кадифени ноти, които прегръщат по-нежно от ноемврийските нощи. Дращя с нокти здрача в душата си, прилепвам по извивките на тавана, разкъсвам самотата със зъби, усилвам децибелите на тишината стократно. Пеперуди стаени в ъглите. Нетърпеливи да се родят и да се влюбят във мрака. Мамка му, как ми се скача без прегръдката на въжетата.