автор: avgustina

Връхлитат ме бури смразяващо ледни,
на крака се задържам едва
и чувствам, че губя сили последни,
готова да падна. Но миг след това,

усещам, че някой прихваща ме здраво,
заслонил ме с тяло от бурята зла.
И мисля : „ при тази прегръдка корава,
да падна, аз просто не бих могла.“

И силите мои отново се връщат.
И се не плаша от бури досадни.
Щом има ръце да ме прегръщат,
нека връхлитат, няма да падна!