Очи отворих – изгрева да срещна,
ала отгоре ми нощ безутешна
придърпа одеялото и рече:
„Спокойно спи. Зората е далече.
Заспах дълбоко. Дълго засънувах.
Но във съня си сякаш глас дочувах
и думи сякаш чувах отдалече:
„Почивай в мир. Не ще се будиш вече…“