автор: marisiema

Заглуших, притаих своя вик възмутен.
Усмирих буйния нрав на сърцето.
Изморих се, оставих живота си в плен
на съдбата и мощния глас на небето.

Този глас ме изправя пред Божия съд.
Иска сметка за чудните дни и провали.
И успехи, и грешки се нижат по дългия път -
броеница от страсти, борби и желания.

Проумях суетата във земните дни.
На коварната слава цената аз зная.
И вината за грубия глас ми тежи.
Наранена, засрамена, бавно догарям.

Над главата ми топлият, верният страж -
неподвластното слънце си бди неотстъпно.
Със лъчите ме гали и ми дава кураж
като майка над рожба невръстна.

Аз пораснах и сякаш прогледнах за миг.
Всичко ценно изплува пред мене:
то е топлият взор, благи слова,скромният лик
светлият ден и въздухът, който поемам.

Не измъчват ме вече тревожни съмнения.
И свободна се чувствам, измита, красива.
Далеч зад гърба ми са страстни вълнения.
Поглеждам учудена - днес съм щастлива!...