автор: avgustina

МАРЧЕТО ОТ ВТОРИЯТ ЕТАЖ

Край прозореца ми честичко минава, Марчето от втория етаж.
Види ли ме, шумно поздравява, спира и... ела я виж тогаз.

Бързам – казва - нямам време Гиче, вземам внучката от забавачка.
Спирам да те видя и ще тръгвам, че ще плаче нашата хлапачка.

Но спре ли се веднъж, уви, не тръгва и ядове започвам да събирам.
Щото и клюкарства и послъгва, та е по добре да се не спира.

Но почва тя: „Бе, знаеш ли, мазето пак до глезени е наводнено.
Мислех, чудих се, накрай си рекох: "туй е само работа на Нено".

Щото го видели в керханите, да купува мас във тенекии.
Само той задръстил е тръбите с неговите свински мазнотии.

Че речете му накрай ма, Гиче, стига се е правил все на луд.
Страх го е, сакън да се не мине... Ми да си направи малко труд,

с пръчка ли, със нещо там да бръкне, да отпуши тез тръби въджишки.
Марчето погнусено потръпна „Току виж, че плъпнали и мишки.”

Чудя се и с тая Йорданова - сипала кезап във тоалетната!
Като нищо ще ни изпотрови, ама, ней, е туй мечта заветна.

Лятос нали с наш Благой се биха, де си построил отпред гаража.
Харчиха пари, па се съдиха... бе, голяма злоба, да ти кажа.

И защо бе туй, какво постигна? Е, гаража, още си е тук.
Тука Марчето ми понамигна – „Да ни прави, искаше, на пук.”

Сетне продължи със настървение: "Чакай да ти кажа и за Тошко.
Кръвно вдигам веч от възмущение, зарад таз раздрънканата трошка.

Що пред входа точно я паркира? Зад гаража, място колко щеш.
Как, кажи ми да не се нервирам. Ядове тук само да береш.

Внучетата где ще си играят?... Ако стане някой сакатлък, сетне..."
Не можах да я изтрая: „Стига! – рекох- хайде вече, млък!“

Мара млъкна, фръцна се и тръгна. Че се докачи, бе вече ясно.
И ме стегна жабата ми гръдна, и сърцето ми забумка бясно.

Ей така, на, нервите пили ми, Марчето от втория етаж.
А да я отпратя, нямам сили. А се канех... не веднъж и дваж.