автор: pc_indi

Нали е планина, умее да прегръща
и нежно да люлее- като майка.
Да те скрие във зелената си къща,
когато си болезнено раним и малък.
И тихо да запее със дърветата,
с птиците и всичките акорди,
които е побрала във сърцето си.
Да ти запее химна на свободните...
Да ти откъсне най- горчивата сълза,
завита в мъх, под камък да я сложи
и леко да те милва по косата,
докато себе си да бъдеш пак ще можеш.
Нали е планина...В ръцете й се свива
сърцето ми- изгубен таралеж,
зелена кръв във вените ми влива
и благодатно чувство за избежност.