автор: apostola

1.
Когато годините са чернокоси,
тогава сърцето ни още е младо.
Душата ни може и мъка да носи,
и можем да носим бреме злорадо.

Когато косите във сняг се обърнат
и зимата вече душата превземе,
и болките трайно тогаз ще се върнат,
а времето зимно мерака ще вземе.
Но точно тогава оценка се дава
за всичко живяно на земната почва.
Тогава сърцето на път се предава
и нова промяна в душата започва.

2.
От годините се уморих,
но не напразно аз живях.
Все пак нещо малко сътворих,
че шепа стихове посях.
Под небесния ни похлупак
така живота си преда,
че във края, като за капак,
оставям светлата следа.

3.
Дойдох, видях и...си отивам.
Във два кубика ще изстивам.
По пътищата мои святи
аз имам думички посяти.
Душата топла ще е в Рая.
И много здраве на...Оная...