Тихо, говори Синатра в душата....
Градът не спи, диша, усуква се, танцува
Вали джаз, в обратна посока и
Локви скимтят прикадени от тамяна....
Цялата улица е отлетяла на юг
Само моята тераса към Родопа е
Хвърлила котва.......
Сякаш ти се усмихваш
А мириса ти сутрин
Е силно възбуждаш
За сетивата........
1888. Още по си там някакъв си ден в Пловдив, в който облаците се движат бързо.....прекалено бързо.