толкова вечер събрана в косите ми
ядът ми ще се взриви на закуска
щрапам по клавиатурата
мръсни ръце
сливи за смет
аз добрата
никакви сърца повече
рисувам гарвани и черни кръстове
погледът ми калибър 9 милиметра
транспортира автоматична стрелба
и всяка отровна дума
складиран боеприпас
чака последната ми глътка мартини
късата ми пола стене от тънката ми промяна
грациозно ти се представям
гротескна усмивка в ъгъла на устните ми
схващаш категоричността ми
дясната ми ръка подпряна на вратата
барабани до лявото ти слепоочие
ще ме пуснеш ли отново да вляза
м