Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Нека ми се присъни татко.
Отдавна не съм го виждала. Три години откак е оттатък.
Сънища триста по трижди.
Като вълни се разбиват годините.
Сънища - лепкава пяна.
Викам татко да ми се присъни,
татко отдавна го няма.
Отдавна...Тази дума е толкова
малка? Голяма? Прилична.
Татко, надявам се там, където си
никой не е безразличен.
Светло. Просторно. Широко.
Като дълго вглеждане в пламъка.
Татко, не помня сънища.
Идвал си, а ме е нямало.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 59697 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Отдавна" | Вход | 11 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Отдавна от somebody на 23.11.2015 @ 19:23:09 (Профил | Изпрати бележка) | Там е мила. На широкото, на светлото, в простора. Ще идва в сънищата щом си го повикала и го чакаш. И моят татко е там от миналата година. И понякога идва, понякога е просто в мислите ми. http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=180944
Може да са се срещнали двамата ни бащи и да играят табла под някоя сянка в хубавото време.
Да е светла паметта им. Няма как да ги забравим. Загубата на родител е голяма, но обичта, която остава в сърцата ни е завинаги. Прегръщам те, Тиквичке. Нали знаеш, че живеят чрез нас и децата ни.
|
Re: Отдавна от puh4e на 23.11.2015 @ 22:22:54 (Профил | Изпрати бележка) | "Отдавна...Тази дума е толкова
малка? Голяма? Прилична."
Голяма е, като духа им. Щастливи сме, че сме ги имали и ги имаме, нали?.... |
Re: Отдавна от IGeorgieva на 24.11.2015 @ 00:00:26 (Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли, при мен годините. в които "ме е нямало", са много повече!
В началото живеех с очакване...после...
Много, много хубав стих! |
Re: Отдавна от rajsun на 24.11.2015 @ 08:49:00 (Профил | Изпрати бележка) | Светло. Просторно. Широко. И тихо... |
Re: Отдавна от daro на 24.11.2015 @ 09:07:15 (Профил | Изпрати бележка) | "Отдавна..." колко неприлично къса дума... и колко несъстоятелна в
непроявената ни същност
...бащите, родителите ни винаги идват, когато се губим... когато
отсъстваме от последния им залък, отдаден за нас... когато
ласката на спомена я приемаме като посегателство към личното
ни утвърждаване в обезлюбеното обществено семейство...
Марте, поздравявам те за тези издишани стихове!
позволявам си да ти споделя и един мой дъх:
Непокътната отнесох последната храна -
изнемощял оставил си и нея.
И всеки път, когато
залъка последен по навик си оставя
ти пак си тук, и оживяваш...
не мога те преглътна, татко.
Мир на душите им...
...(.) |
Re: Отдавна от zinka на 24.11.2015 @ 10:13:30 (Профил | Изпрати бележка) | Удивително стихотворение, мила Марта!!!
Не съм тук, не съм..................
Поклон!
|
Re: Отдавна от pastirka (prestizh@abv.bg) на 05.12.2015 @ 17:32:17 (Профил | Изпрати бележка) | Пропуснала съм го, а е толкова затрогващо и истинско..!
Те, бащите ни, / лека им памет/ ни откриват, виждат и дори напътстват по някакъв свой начин винаги, дори и да не ги видим, дори и да не запомним думите им, излезем ли от съня си, Доре.
Но баща ти е щастлив със стиховете, които си му посветила, вярвай в това! |
Re: Отдавна от Meiia на 09.12.2015 @ 15:46:16 (Профил | Изпрати бележка) | Аз помня сънища, но пак е липса.
Ставаш "по-"... или "по друг начин" буден, бдителен - да не би да пропуснеш сън, видение, знак, намек от други светове. Защото Този става някак недостатъчен и непълен. |
| |