| Над мен мечокът се надвеси,
от ноктите му капе кръв –
двуликий Ян(к)ус, бог мой пръв,
мой вдъхновителю, къде си?!
Защо от мен се ти отрече?
Нима към твоя бял олтар
неспирно черно злато – дар
безценен, досега не тече?!
Къде сгреших, та ти обърна
към мене лошата страна
на своя лик – каква вина
аз имам, та врага прегърна?!
--- --- --- --- --- --- --- --- --- ---
Над мен мечокът се надвеси,
от ноктите му капе кръв -
двуликий Янус, гад такъв,
да ме спасиш сега, къде си?!
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Прелъстен и изоставен" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Прелъстен и изоставен от gringo на 22.11.2015 @ 15:52:01 (Профил | Изпрати бележка) | Дай Боже! Дано само не е ядрен!...
С метафоричността май съм се поувлякъл... „ама,
здраве да е, карай...
Янус - Ян(к)ус - янки
Мечок - северен мечок
Лирически герой - терорист
Черно злато, което тече - петрол
Бял олтар - бял дом
Почнеш ли в поезията да разясняваш какво си искал
да кажеш - изпортил си работата!!! Та и аз така.
Следващия път - по-добре(може би).
Поздрави!
|
]
Re: Прелъстен и изоставен от somebody на 19.11.2015 @ 23:17:56 (Профил | Изпрати бележка) | Е как къде, при баба меца,
че лошият мечок-стръвник,
обърнал кацата с медеца
и вързал меца на дръвник. |
Re: Прелъстен и изоставен от gringo на 22.11.2015 @ 15:55:23 (Профил | Изпрати бележка) | И така може да е било!...
Поздрави! |
]
Re: Прелъстен и изоставен от libra на 13.11.2017 @ 01:09:33 (Профил | Изпрати бележка) | прелъстен и изоставен :))
много образен стих, кръвожадно капещ :)
неприятно нещо е политиката..аз гледам вече да не влагам енергия там..
поздрав :) |
Re: Прелъстен и изоставен от gringo на 14.11.2017 @ 18:24:37 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Либра, че отдели време за коментар.
Съгласен съм с твоята позиция относно политиката,
но аз реагирам спонтанно, по скоро със сърцето си
и чрез стих освобождавам напиращото в мен чувство.
Често съм краен и провокиращ, но за мен е важно
да изразя себе си.
Що се отнася до светогледа ми, моят познат Архилох
го е казал съвсем ясно в едно свое стихотворение,
което си позволявам да цитирам -
все едно , че съм го писал аз:
"Сега аз вече знам, че няма милост
за война, в битка кървава сразен,
за стръкчето трева, пръстта пробило
в измамно топъл зимен ден,
за кораба, изхвърлен на скалите,
за любовта, нестоплена с любов -
не, няма милост за мечтите
и нежността в тоз свят суров.
Сега аз знам, че истината свята
е само празна дума, лъскав щит,
зад който гордо шествува лъжата
с почтен и благороден вид,
че чест и съвест нищичко не значат
пред дулото и въжения клуп,
че в кървавите длани на палача
мечтата се превръща в труп.
Но знам и друго - сам човек решава
къде спасителен да дири бряг
и че най-истинският път остава
тоз, свършващ в бащиния праг,
че не властта бездушна и парите
най-ценното са в нашия живот,
а тайно нечии сълзи изтрити
и с труд отгледаният плод.
Сега аз вече знам какво не искам
да бъда в тоя свят - да бъда цар,
да имам власт, стотинката да стискам,
да коленича пред олтар,
да бъда вкарван в норми и канони,
да ме опишат вещо в каталог -
като милиони хора, милиони,
не можещи без бич и бог.
Сега аз знам - и пътят криволичещ
на дните ми да свърши както ще -
прегръщаха ме длани на момиче,
в ръцете си люлях дете
и въпреки че не намирам смисъл
в живота аз и вяра не открих,
щастлив съм, че поне случайна мисъл -
понякога - улавям в стих..."
Сърдечен поздрав и от мен! |
] | |