автор: atom

Насочиш ли очакване към мен,
ще те попитам точно кой те праща.
Ще ти звуча пасивен и студен,
повърхностно погледнато – така ще е.

Не вярвам в теб, ако си само ти.
Не вярвам и на себе си отделно.
Но вярвам, че над всички нас блести
предумисъл на обща Безпределност.

И щом съм те попитал точно кой
те е изпратил – може да размислиш...
Човешките причини са безброй,
но са фалшиви. А Една е истинска.

Пък ако мога – нещо ще ти дам,
възможно е да си очаквал същото.
Но нека бъда правилно разбран –
не искам благодарност да ми връщаш.

Защото става сделка. А така
събраната печалба ще е тежка -
като минавам тънката дъска
над бездната на всичко нечовешко.

Човешкото не се побира в нас,
дори и да го сочим самоцелно.
Дано предам напълно всяка власт
над себе си – на тази Безпределност.