По хоризонта на съня напредвам.
Броя овце. Бродирам знаци.
Препъвам се във галактични светове.
Преплувам необятни океани.
Заемам тялото на октопод.
Със пипалата му да прочета вълните.
Да стигнат като Брайлово писмо
до слепите очи на дните.
Безцветни, монотонни сетива.
Дано тогава се пробудят.
И като лъч небесна светлина
следата им да ни вълнува.