автор: RockAround_theC_l_ock

Вятър есенен – безмилостен негодник
брули сухите листа до голи клони
като циганин, но – благородник,
шапки крадени по пътя гони.

Търсим топлинка в прегръдка само
и в целувка – да ни стопли нежно;
търсим вяра от любимо рамо,
ала времето изтича неизбежно...

Лятото ни вече ще е циганско,
а милувките ни – ще са есенни.
Стига любовта ни да е истинска –
нека сме прашинки две отнесени
...нека времето е все тъй скоротечно,
ала любовта ни да е вечна!

Бой..Боев, 2015