автор: Trend

На съучениците ми от Езиковата

- 1 -
Нощта подухна
върху пръстите си смръзнали
и замъгли с дъха си
очилата на прозорците,
а уличката спеше
и сънуваше.

Луната пък
хлапашки смигна някому,
но някак тъжно,
с драскотини в бузите,
а уличката спеше
и сънуваше.

Светлинни петънца
се плъзгаха
върху перчема кърпен
на рошавите покриви,
а уличката спеше
и сънуваше.

В миг посивелият капчук
прописа стихове,
но римите му бяха запъхтяни-
и краят не успя да си поеме дъх,
а уличката спеше
и сънуваше.


- 2 -
Есента ни намигаше
от крайпътните клони.
Любопитна и дръзка.
Пъстра нахалница.

Непоканена седна
при нас в каросерията
с цяло ято листа.
Ние стискахме здраво
летните спомени-
да я замеряме с тях,
ако потрябва.
Тя не ни се обиди,
на шестнайсетгодишните
есента всичко прощава.
Закачливо погали
косите разрошени,
длани катранени,
забрадки слънчасали,
съвсем по лятному се разсмя.
Каза ни:
- Не настръхвайте
пролетни таралежчета,
вие разбирате есента.

И се върна във клоните
на върбата надвесена.
За сбогуване-
приятелски заваля.


- 3 -
Щурците замесиха
пита от сънища,
с дъх на сено
и на дом.

Сложиха я
върху лятната жар
под похлупака на мрака
и засвириха.

Всички окопи
се покриха с цветя,
с буйна трева
за босоноги хлапета.

Свиреха...
За всички ни имаше
късче мир
с дъх на сено и на дом.


- 4 -
Черен кос с очи боровинкови
повика луната.
Като стара, стара циганка
тя гада по ръката ми и предрече:
да развързвам като възли дните си,
като сито да пресявам времето.
Като стара, стара циганка
шепнеше луната
и звезди четирилистни изгряваха.
В мрака люлякът дишаше
като след първа целувка...

Черен кос с очи боровинкови
повика луната,
а аз заспах върху рамото ти.


- 5 -
Луната се притиска в езерото.
Пръстите ми те галят.
Намери ме неочаквано.
Като ягода.


- 6 -
Пролетта е кошер с пчели-
ту мирише на мед,
ту ни жили.


- 7 -
Кокиче задъхано
повдигна пръстта
с бели клепачи.
Островче нежност,
Обич тиха.

Мое кокиче,
око пролетно,
тоя юг пак обърка сезоните-
щом ти разцъфтя,
заваля първият сняг.


- 8 -
Ще омеся
от стиховете си зелник.
Ще сложа вътре
черен кос с очи боровинкови
и тополи от болка разлистени.
Ще добавя на вкус
няколко спомена,
червени като черешата,
дето я отсякоха,
и ще сложа трапезата.
Вие ще ме успокоявате:
- Храни мечта да те лае!
До трошица ще изядете зелника-
да не остане за птиците.
После ще ме подканяте:
- Сит поп, сита попадия,
вдигай, невесто, софрата!

Само че аз на софрата
не съм ви канила.
Не омесих зелник да ви нахраня.
Имам само нежност в шепите
и с нея мия лицето си
от лоши очи и нечисти думи.