автор: tzvetcomarinov

И скромният опит се оказа достатъчен, да подхвърли полезен съвет. "Не знаете ли от къде да започнете, тогава опитайте първо около себе си каква е почвата". Така направи.
-Добре. Кой живее сега в къщата на бай Васил Нешев?
-Никой.
-А близки няма ли? Да е продадена... - и спря, защото не знаеше нищо около ситуацията.
-Има една дъщеря, която не стъпва тук. Обича столицата. Появи се за погребението на баща си и до там. Само когато идва оня, писателя, беше си дошла, но предварително. Може и за това да е имало предварителна уговорка, не знам. Авторът на книгата цъфна след нея още на следващия ден.
"По дяволите - реагира на ум журналистът, - нещо не е съвсем наред. - Медиите се задъхват да направят един писател и драматург още по-популярен, докато тук някаква библиотекарка. С активни читатели колкото пръстите на двете й ръце, има такова негативно мнение".
Скромната културтрегерка трябва да притежаваше похвална дедукция, щом успя да се промъкне и до някои гънки на мозъка му.
-Имахме желание - продължи тя. - Да направим среща с писателя.
От казаното не стана никак ясно и по-конкретно, кои и колко са били амбицираните за среща с популярната личност, но така е понякога. Уточненията да попречат, вместо да помогнат за главното.
-Децата ни учат в съседното село и след обяд си идват в къщи. Имаме и няколко пенсионери, завърнали се да прекарат в родното място старините си. Възможностите ни за обновяване книжния фонд са наистина повече от скромни, но те не изоставят своята любов към книгата и четенето. Правят и дарения от личните библиотеки. Много бяха огорчени от провалената възможност за една, макар и кратка среща с писателя. Някои от тях отидоха и по-далеч, обвиниха ме за проваленото мероприятие.
"Ето я, цъфна и най-искрената причина за негативно отношение към признатия творец" - намери свое обяснение журналистът, но веднага нещо из аргументите закуца. Нямаше време да отдели повече внимание на извода. До неговите уши пристигна още информация.
-Очаквахме поне след излизане на произведението, да направим някаква литературна вечер. Без амбиции да е подобие на столичните. Нали книги не се пишат за всеки. А главният и герой, макар и вече починал е наш съгражданин. Останали са и няколко човека, дето познават от детство и младежките години ба Васил Нешев. Леля е учила с него в началното училище. По-късно са били отново заедно сред най-активните за младежките вечеринки. Някак щяхме да се подготвим за среща с автора на книгата. Е, без амбицията да конкурираме столичните литературни вечери - повтори смисъла на казаното преди малко, а не стана никак ясно защо го прави. - Можехме да активизираме преживяванията сред нашите хора и да им останат някакви спомени.
Само, че дъщерята на бай Васил ни изпрати един пакет от излязлата книга и с това всичко приключи.
"Писателю, защо така? - идваше на устата на журналистката упрека и се връщаше обратно, вече по-надълбоко в неговото гърло. - За популярност лични амбиции, не бива да се прескачат обикновените човешки ангажименти". Даде съвет, а не опита да изясни дори пред себе си, към кого е отправен. Темата за главният герой на книгата отново се разбърза и включи в разговора.
-Чичо Васил живееше в града, но след като почина жена му се върна отново на село. Държеше се скромно и ненатрапчиво. Избягваше шумните компании, особено пиянските. Така продължи докато си отиде от тоя свят. Живя като всички хора, дето не натрапват своето присъствие на околните. И ето сега, такава популярност. На която за съжаление няма как да се порадва. Вие изглежда нещо подобно искате да правите чрез вашето издание?
Предположението и любопитството често се водят за ръка, няма и тук изненада.
Въпросната книга, която беше обсебила напоследък цялата му мисъл, видя за пореден път и тук. Докато рееше неангажиран поглед по етажерките на скромната библиотека, а момичето заприпкало до единствения по центъра кафе-автомат. Да потвърди с нещо гостоприемството на местните хора. Още тогава в главата му прищтрака изненадата. Библиотекарките обикновено веднага и с видимо удоволствие сваляха от рафта екзотичната рядкост с натрапчив местен привкус. И винаги бързаха да изръсят още цял куп неща и пикантни подробности за нея. С трудно прикриваната цел, да заинтригуват нейния бъдещ читател, а ето и казус. Не се случи нищо подобно. От кой храст ще изскочи заекът, младият журналист нямаше абсолютно никаква представа.
-И той се появи като вас - продължаваше демонстрацията на осведоменост момичето с дълбоки трапчинки, но много ясно личеше. Не е това главното, което движи неговия монолог. - Писателят заяви, че ще разговаряме за бай Васил, а друго излезе. Повече искал да научи, къде е живял и как да стигне до неговата къща. Изпи набързо кафето и си тръгна.
-Все пак, кафето ви си го бива.
Евтините комплименти са удобни капиталовложения, които биха помогнали на по-късен етап, стига да се приемат.
-Благодаря, но и това е от автомата, не майсторство на ръцете, които ви го предложиха.
"Внимавай, приятел, - направи към себе си забележка журналистът. - И селските мацета не се ловят на дребни закачки". Той беше блъскал километри в личния автомобил за друга тема и е крайно време да се захване по нея.
-Наблизо ли е къщата на Васил Нешев?
"И тоя софиянец е чевръст като другия" - изписа се върху челото на момичето. Не се изискваше особена дешифровка за потвърждаването му.
-Категорично не съм го решил - избърза с продължението младият журналист. - Дали да подсиля материала и с някоя снимка от неговия роден дом. - За още убедителност в току-що казаното, той надигна картонената чашка и отпи най-бавната глътка откакто познаваше ароматната течност. - В предварителните неща, които събирах, а и в книгата го пише така. Бил е сред най-активните в дейността на вашето читалище. Сега трябва да се появи от някъде и онова потвърждение на схващането, че паузата в диалога често помага.
-Вярно е, - потвърди след нея момичето. - Чела съм някои работи свързани с историята на читалището. Васил Нешев е бил наистина измежду най-активните деятели, главно през ученическите и младежки години. Отива в гората партизанин, а по-късно продължава своя път из други места на страната като военен. И така до пенсионирането.
Твърде слабо познавах чичо Васил - продължаваше откровено библиотекарката, дето и без подписана декларация за това, недолюбваше един толкова популярен драматург и писател. - Голяма е възрастовата граница помежду ни за лично общуване. Нямахме и роднинска връзка, но мога да кажа със сигурност. Когато се върна да живее тук, учех в града. Идвах на село през почивните дни и ваканциите, но можех и го наблюдавах с интерес. Бях чувала за него достатъчно, което събуждаше в мен оправданото тинейджърско любопитство.

Цветко Маринов