Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 841
ХуЛитери: 4
Всичко: 845

Онлайн сега:
:: pc_indi
:: pastirka
:: Marisiema
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПопитай ме…
раздел: Поезия
автор: rumenaradeva

Попитай ме и аз ще отговоря
Въпросите напират в тебе,
но…
Само един има смисъл
Само един е за мене!

Люби ме тази нощ
И гледай ме в очите
твоите целувки,нежни..
желание за нов живот ми вливат
Искам заедно да по(!) мъдреем
и притаили дъх в мечтите
вкупом да ги слеем.
и притаили дъх в мечтите
вкупом да ги слеем.
Че,времето върви,тиктака…
Спря за малко..
Двама ни,навярно да изчака..
Или някъде залисано се спъна?
Едва ли някога ще ни разкаже..
Но, Ти побързай със въпроса!
Твоето смело, мъжко, сърце
видяло морски сирени и вълни безпощадни
в очите мои се удави…и..
За първи път от векове..
Капитана свой предаде..

Обичам те завинаги…
Бъди ми ти компас в бурното море и…
Нищо..нищо..друго няма да поискам!
Думите така ме изморяват
Искам само тебе,едничък..
Искам те завинаги до мене!
И тогава…
Нека времето платната да скъса..
За двама ни еднакво бавно да помръдва,
че кръстове предишни,тежки още влачим
и….
рани бавно сваляме от нас.
Гледам те…
Не мога да повярвам!
Целувам те…
Не мога да се спра..
Заспивам..
С лице опряно в твоето лице


Попитай ме..
И аз ще отговоря!
Въпросът за мене, е само Един!


Публикувано от viatarna на 08.10.2015 @ 19:31:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   rumenaradeva

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 08:51:29 часа

добави твой текст
"Попитай ме…" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Попитай ме…
от malovo3 на 08.10.2015 @ 20:45:07
(Профил | Изпрати бележка)
"Нека времето платната да скъса..
За двама ни еднакво бавно да помръдва,
че кръстове предишни,тежки още влачим
и…."
Е, много е добро!