Исках малко да се поглезя-
един единствен месец поне.
Но Айнщайн ми се изплези.
Вероятно било... Но не бе!
Наопаки е, като по Мърфи.
Филията падна надолу с маслото.
И гледам как сега да закърпя
съдрания парашут на живота.
На драперии ли да го шия,
на рокли за кукли, парцали?!
Така ми дойде играта до шия,
че да ви кажа — м.. си е.. ли
правилата — дано не им паднеш.
„Не се сърди, човеченце, молим!
От добрина безпощадни сме,
що овчици за добро ще изколим.“
Браво, Айнщайне! Похвално!
А аз мечтаех да се поглезя...
Всичко е закономерно брутално,
че държа да ми се изплезиш.