автор: atom

И нищо че навън не е навън.
Стоя зад сетива и соча друго.
Очаквам вдъхновение, а то
е толкова обсебено от себе си,
че нямам смислен повод – да му служа.
То търси само своите следи,
които водят все зад сетива.
А винаги е време за промяна –
това е толкова непроменимо.
И нищо, че навън не е навън.
Стоя зад друго, соча сетива.
Въпросът е светът да се върти,
но не в това изровено корито
и не в недоизмислени спирали.
Да бъде неочакван и широк.
И нищо, че навън не е навън.
Аз имам смислен повод да му служа,
дотолкова, че да не бъда аз
(защото азът го застопорява;
защото всичко, всъщност, е навън).