автор: veronikas

Каква несъвършена тишина!
Жужи пчела,
шумят листа на макове.
И в тази незавършена тъга,
добрите думи са семафори.
Каква банална самота!
Перфектен грим.
Красив поклон на вятъра.
И в тази прогресивна суета
вървят тела, приличащи на хората.
Каква безизразна съдба!
Без капка жал.
И смях, и поглед във окото й.
Не давам вече пукната пара.

Щом имам мрак
за всичките семафори...