5946. Ако отменят работните дни, животът ще бъде един безкраен празник.
5947. Беше каймакът на обществото, но бързо се вкисна.
5948. Взе се в собствените си ръце с погнуса.
5949. Гледам на смъртта като на дълг, който рано или късно трябва да върна.
5950. Искрицата надежда подпали огнени желания.
30.08.2015 г.
2823 София
Петър Пенчев