Целувката
Ту луна и звезди, ту студено безлуние,
ту горещ суховей, ту смразяващ порой –
любовта уморена от тези безумия
в кратък миг на целувката търси покой.
Крие миг на доверие всяка целувка,
обещано отдаване, тръпка и страст.
Като ябълка райска и женска преструвка
крие даже съблазън... И жажда за власт.
Но каквото и още да крие – целуваме,
предизвикани само нейния зов.
И при среща щастлива, и тъжно сбогуване –
тя е винаги капка в море от любов.
=========================
Мразя
Мразя стени, по които часовници лазят
и ми напомнят, че аз съм така мимолетен.
Мразя часовници, ала и те – мен ме мразят,
и не пропускат дори само миг неотчетен.
Мразя гробовният звук на големи камбани!
Мразя когато за нечия смърт известяват!
Моята – неизвестéна дано да остане,
ако приключа с живота унило-безславен.
Мразя живот изтъкан от безумна омраза –
сляпа омраза и тъп егоизъм себичен...
И ми е чудно, че още надеждата пазя –
как ще те срещна...
И как само теб ще обичам!
=====================
Обичам те
Обичам те, когато в тиха вечер
заспиваш кротко сгушена до мен.
Обичам те... И всичко друго вече
си губи смисъла – с отминалия ден.
Обичам те, когато нежно сутрин
събуждаш жаждата за нови ласки.
Обичам те, за да си с мен и утре,
и всеки божи ден да е прекрасен.
Обичам те, с надежда че обичаш
безброй обичани от мен неща.
Обичам те, към мен когато тичаш,
защото с тебе тича любовта.
Какво си ти за мене? И защо си
все най-красива в моите очи?
Не, нямат смисъл всякакви въпроси,
когато те обичам... ами ти?
Бой..Боев, 2015