автор: somebody

Приличам на романтичка,
всъщност съм мъжко момиче.
Не ми казвай обичам те,
не ми сваляй звездите.

Стига ми да ме искаш
и да ме пиеш до дъно.
Махам си всички дрехи,
аз не се крия на тъмно.

По светло дошла съм, боса,
гледам те право в очите.
В себе си огън нося,
но да не пламват мечтите.

Ето ме, трябва да знаеш,
няма нищо логично.
Ще трябва да го признаеш,
смела съм неприлично.

Никак не ми е нужно
да слушам празни приказки.
По-добре да съм чужда,
вече не търся принцове.

Нека забравим всички
обети, глупави клетви.
Имаш ме, мъжко момиче,
не си правя криви сметки.