автор: veronikas

Щом се свивам в сърцето си,
значи има надежда.
Любовта е сълза,
след която проглеждам.
Става светло навън,
и е лека душата ми.
Сякаш тръгва от мен
и хваща ръката ми.
Ако днес не тъжа,
не копнея за нещо,
и не пърхам с крила
и ми липсва надежда…
Значи не е била.
Не е моя и истинска.
Просто стъпка в мъгла,
след която съм другаде.
Щом сърцето ми може
този свят да погали,
тази мисъл да пази,
обичта ми да храни...
Любовта не е нещо,
което пристига,
нито нещо, което
след това си отива.
Любовта е, където
съм добра и красива.
И където обичам
всяка нощ да заспивам...