автор: giro

Наложи се наскоро да пиша автобиография. Не, бе, не като тази на Нушич или на Хилари Клинтън, кой ли пък съм аз?! Такава, като документ, просто за служебни цели.

Едно време в училище ни учеха как се пише това чудо. Не че е имало кой знае какво да пишем в тази рубрика. Но сега вече ми стана ужасно. Като прочетох саморъчно резюмираното си житие, останах безмълвен пред бялото поле, което стоеше като огромно паспарту около графиката-текст, нанесен върху единствената страница, отделена за него...

А си живял, живял. Учил си, работил си, борил си се за служба, длъжност, началничества... Борил си се за любов, за раздяла, за кола, апартамент, пари... Боледувал си, радвал си се, страдал си, понякога си се мислел за щастлив, друг път си бил убеден, че си нещастен. Имаш дипломи, грамоти, награди, брачно свидетелство, нотариален акт, дебитна карта, овърдрафт, хендсфри... Имаш деца, добра жена/мъж и здрави родители. Имаш приятели, неприятели, колеги, че и колежки... Или пък нямаш част или нищо от това.
И всичкия този смислен /по твоему/, разнообразен и труден живот вместваш в четири, пет служебни реда:
Роден...
Учил...
Работил... повишаван... понижаван... награждаван...
Съпруг/а...
Деца...
Автобиография в стил епитафия. Толкова еднакво е съдържанието на всички тези частни /свидетелстващи/ документи, че очевидно и върху гроба ни няма нужда от него:
Роден..., умрял...
Два факта, две скоби. Просто две скоби.

И няма как, наистина няма как да не се замислиш по въпроса какво аджеба е толкова важното на броя и значението на всички останали факти в живота ти, поставени между тези две скоби... В някои случаи графичната рисунка на живота ти върху белия лист е по-голяма, друг път е по-малка, но за хубаво или за лошо един лист винаги е достатъчен както за самата картинка, така и за нейното огромно паспарту.
За мен значението обаче не е във фактите, отнесени към самите нас – кой къде учил, какво работил, какъв началник и с каква заплата е бил, в кой точно квартал се намирал летният му дворец и къде точно зимният... Значението на пространството между двете скоби е в това с колко човека си го споделил и колко от тях са останали там.
Та, когато пишем автобиографията си, нека поразмислим над бялото поле, което остава около нея.