автор: botyofentiev

И времето откъсна лотоси
и ги закичи в твоите коси,
ти нежно понамести кока си,
ръка протегна, каза ми – Води !

И те поведох всред треви,
в безкрайните поля изгубени,
вятърът развяваше мечти,
да просим от звездите – ни принуди.

Но аз те имах теб –
най-хубавата всред цветята,
а погледът ми скиташе навред,
обгръщаше и необята.

Бях най-богатият завинаги,
от завист падаха звезди,
с презрение – подминах ги,
аз имах твоите очи.

Може би се лъжех и не знаех
колко кратко трае вечността,
тази нощ така омая ме,
мойта цялост в твоята се вля.

И станахме една душа –
там всред дивите поля.

От страстта – в пръстта,
израснаха цветя.

Там вечно ще живее Тя,
Любовта - в усмивки на цветя.

Tам всред дивите поля.

botyo