автор: ma_gi

Това е
като с цигарата –
да мисля още за тебе.
Част е от лошите навици...
... а мислех,
че е потребност...

Може би
беше хубаво,
но ми горчи от фасове...
Зная, че да си влюбен,
всъщност
е най-опасното –

колкото
да се пазиш,
все някога ще се случи
да те измъчва жажда,
а да и́ викат
скука...

и да събираш
въглени
от нечий нестъкнат огън...
Колко е да си тръгна?
Няма
да ми помогне

Просто
ми трябва време.
Време – колкото, толкова.
Щом осъзная себе си,
ще си отидеш
с болката...

Трудно е
да повярвам,
но все някога ще се случи...
- Огънче?
- Заповядай...
- Благодаря, не пуша!