автор: yoro

...ще заприличат думите на въжен мост
по който тишината не успява да премине
въздишките ще носят мириса на тръгнал гост
оставил спомените си - неразгадано минало

ще се извият мислите в безумният си танц
спирали страст и длани още неизстинали
от огнената власт на лятото ще бликне хлад
ще завали илюзия за упоени мигове...

ще затрепти статичната прозрачност на небето
прегърбена от облачната влажност на очите
една отвъдна непонятност се надява да успяват
да заличават нощите изгарящата тъмнина на дните