автор: rudin

В Калиманица тенец е,
а по трънско – Буридал,
като кръст върху венеца
над гробове заридал.

Спотаил се в мина „Рудин”,
шета той от векове.
Времето си хич не губи –
грешни с остър клюн кълве.

Вълчи вой. И в снежна хала
Буридал е зиме тук.
И комин не пуши! Няма
от шейна следа, ни звук.

В пролетта ни е закана.
По полята – виж! – роса
от сълзите му. И рана
от ръждясала коса.

Май остана сам по тези
трънски девствени земи
в облак от небе да слезе,
глупостта да заклейми.

И един поет да срещне
този тъмен Буридал,
палнал лоените свещи
и над гроба заридал.