Любовта, за която говорят, не е точно любов -
тя е дума опразнена, мисъл отвлечена, тема
от екрани и страници, прочит отчаяно нов
на заглавие гръмко. За другото - нямаме време...
Любовта, за която говорят, на по чаша кафе
се оказва една доста трудна за пиене чаша
и горчиво заключват, че дават любов, но и те
заслужават да бъдат обичани. Стават и плащат...
Любовта, за която говорят, не донасяла скръб,
а единствено радост и щом радостта си отишла
си отивала тя - любов за любов, зъб за зъб -
както пишело в някаква, стара, забравена книга.
Любовта, за която говорят, е до време, уви,
като розово утро, което в деня се измива
и под жаркото слънце горят като сухи треви,
неожънати в жътвено време пшеничени ниви.
Любовта, за която говорят, е тяло без кост
просто даваш любов, получаваш любов и това е.
Без усилия, кръст, саможертва...
Любов без Христос.
Любовта, за която говорят, е белег за края.