чакам те на ъгъла на тъмната улица
тялото ми прави сянка като котешка извивка
изглеждам отчайващо гъвкава
нощта ме хваща за гърлото
но опитът ми смачква изненадите
сигурността ми дебне в чантата
девет милиметра
може да бъде прецизна
токчетата ми стрелят с точност в мрака
и убиват всяка излишна мисъл
погледът ми обира скритата ти емоция
преминавам границите неуловима
клоня към завръщане когато зората се пропуква
но вратите са затворени
сядам в бар за самотни блудници
кожените ми ръкавици скърцат по чаша с кафе
и оставена кървава диря от червило
„няма връзка с този номер”- казват ми
сега някъде настъпва утро
а в очите вали