автор: apostola

Понасям бури безпощадни.
На студ издържам и на пек.
Приемам думите ти хладни
по път за двамата нелек.

Изправен и с корона горда
стоя до тебе, като дъб.
Не искам ти да си зад борда...
А ти- какво? Ми даваш гръб!...

Отнасяш с тебе любовта ми
и ме оставяш в таз гора.
Превръщаш във вода кръвта ми
и черниш златната зора.