ХуЛите » произведение "перо в желязна ризница"

Re: перо в желязна ризница
от ehnaton на 05.08.2015 @ 11:29:28
(Профил | Изпрати бележка)

Почти винаги не разбирам стиховете ти докрай. Това би трябвало да е недостатък - съобщението не се предава. А смятам, че аз умея да чета подобен род поезия, справял съм се и с по-сложни неща. При първия прочит на твой стих обикновено не мога да намеря никакъв смисъл - само няколко нюанса душевни състояния, няколко ярки словосъчетания и загатване за някаква философска концепция, обикновено реакционистична (но наличието на това последното може би просто го предполагам още като почна да чета, на базата на структурата на всичко останало твое, което съм чел преди и ти обикновено наиситна си следваш този модел почти неотклонно)
При втория прочит (който е задължителен, защото знам, че все пък нещо си искал да кажеш, освен да поиграеш с думи и идеи) водещите нюанси душевни състояния опитвам да свържа в една душа, в описанието на вътрешния сюжет, душевните превръщения, дилеми и избори, които са най-честата твоя тема, но, уви, почти никога не успявам да схвана цялостен сюжет (а се мъча и не съм тъп). Накрая при поанатата, където обикновено е изложена философската ти концепция, която по закон не мога да прозра докрай, осъзнавам, че всъщност тази философска концепция е не край, а смислово начало на стиха, негов извор, а всичко назад е сякаш дедуктивна възстановка, моменти от общото развитие, извлечени от резултата и впоследствие поставени пред него. Но със средствата и изобщо в полето на поезията подобно логическо опериране някак тежим, поне за мен.
Не искам да се засягаш, просто споделям, съвсем искрено, приеми го и като критика и като някакъв външен поглед, останал жаден и искащ още, искащ цялост, пълнота.
Читателят трябва да разбира какво се случва с лирическия, трябва да става съпричастен с него, да се идентифицира с него дори, авторът трябва да пренесе леко на ръце безшумо читалите в желания от него свят, без да ги занимава излишно със себе си, или да им съобщи директно и ярко своето послание, така че то да бъде ясно и веднага разбрано, телепортирано от сърце в сърце, независимо прието ли е или отхвърлено впоследствие. И е хубаво това да става от пръв прочит, или поне при класическите образци още с първия прочит преносът на главния смисъл се пренася.
Общуването е смисълът на изкуството. Едното себеизразяване не стига за изкуство, както погрешно реши постмодернизма и започна да си говори сам. Ако пък търсим творческия похват на догадката, на неказването докрай, на импресионистичните щрихи, които полуговорят, но и полумълчат, на противоречивите действия, парадкосално събрани в една особа, то трябва да заредим подобно произведение със силна изразност и емоция, с капка гений и лудост, така че сърцето на читателя да бъде увелечно като стихия към едно друго живо, пламтящо, объркано или търсещо сърце, без поради това докрай да разбира това сърце, но пламтящо в любов и съчувствие към неговото човешко търсене, болка, раздвоеност мебду мисли и дела и объркване, с което в последна сметка абсолютно всички можем да се идентифицираме . Така пламенно обаче съм виждал да пише само Достоевски.

Re: перо в желязна ризница от ATOM на 05.08.2015 @ 13:59:42

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а