автор: silvina84

Ще те намеря в клоните на вятъра.
Не ми разказвай приказки. Не вярвам в тях.
Обичах някога. Не ми разказвай любовта.
Аз знам какво е болката. Мълчи...

Не ми разказвай за самотни пристани.
Очите ми се вплетоха със най-зеленото.
Останах в тихата си същност. И заспах.
Додето ме събуди тишина с пороен дъжд.

Не ми припомняй, че очаквах друго.
Променях се, живях се и не се намирах.
Единствено не вярвам в хората и днес,
но вярвам в прошката, която не получих.