автор: ganima60

Жадувах за знойното лято,
то е тук,то дойде,
докосна ме с огнени пръсти
и спря ми направо дъха.

Небето е приказно синьо,
полето мирише на хляб,
щурците събрани в оркестър,
отнасят ме в приказен свят.

Нощта е светулките взела,
за да светят с фенери безброй,
да прогонят мрака вечерен,
за да може тя да рисува любов.