автор: windi

Душата ми е екзотично цвете,
прелива тя от радост и тъга,
рисува на дъгата цветовете,
разхожда се самичка под дъжда.

Премазан гълъб на асфалта -
в душата ми отронва се сълза.
Бездомник, зъзнещ в одеяло -
трепти от болка моята душа.

Понякога е борбена и силна,
като моряк сред бурното море,
посреща вятъра с усмивка
и хвърля там спасително въже.

Душата ми се моли днес на Бога,
да не остава тъжна и сама.
И нищо, че е босонога,
да тича волно с любовта.