автор: tzvetcomarinov

Плячката е в неговите ръце, той е силен и мъжествен. Кой ще го спре да не получи онова, което иска. Желанието му е за удоволствие именно сега, а не по-късно и никой не може да го прекърши. Трябва само да напрегне ръце ида захапе,да извади болката най-отгоре. И тя да застане отпред, като силен и непреклонен пълководец жадуващ победата.
Нещо изведнъж го сепна и почувства върху гърба си като връх на меч. Вкусът в устата му не е оня, който познава и го възбужда силно. Тоя беше друг, чужд. Непознат, възлютив и особено тръпчив. Блокира неговите сетива тая новина и трябваше да измине време, докато осъзнае необходимостта от проверка. Центурионът не разбра от къде се появи натрапника, а изненадата го обърка така, сякаш е попаднал на засада от варварите. Накара го това да отпусне хватката за момичето и насочи внимание главно към себе си. Констатацията очевидно се готвеше да го постави в шок. Вместо плътта на мизийката, държал е между зъбите си част от нейната риза. От напрежението и слюнката, навлажненият коноп беше събрал необходимата смелост и го давеше с неприятния си вкус. Касий опита да плюе, да изхвърли веднага тая гадост, а не се получи. Устата му изглеждаше толкова пресъхнала, сякаш е изминал километри в пълно бойно снаряжение, а гърлото не виждало капка вода с часове.
Доместиан Касий не знаеше причината, но тялото му наистина се отказа от всякакво желание за взаимност с девойчето. Изглеждаше като преситен с празен стомах, а това го уплаши повече отколкото ако беше усетил истинска болка. Остана поразен от новото обстоятелство, че дори забрави какво е станало преди малко в стаята. Изправи се бавно и с видимо усилие, съвсем приличаше на ранен в гърдите или някъде из коремната област. Сетивата му и те изглежда нещо се разбързаха като подплашени. Категорично предупредиха, че не бива да да прави нищо друго. Освен да измине трите крачки, които трябва и седне върху леглото. Мисълта от главата му беше изтичала незнайно кога от стаята или е отишла още по-нататък, може би отвъд стените на крепостта. Бягаше за някъде, а той нямаше никаква представа за къде и защо го прави. Шокираният мозък желаеше още мигове, преди сам да започне да преценява и различава нещата. В своята командирска стая е, разбира се ясно, а тая върху пода какво прави. Как се е отзовала тук, защо лежи и кой я доведе. Чакай. Неговият или друг приличащ глас беше разпоредил, нека застане пред очите му.
Амбицията да унизи и смаже противника го напусна окончателно. Касий отвори вратата с очакване принципата от Лациум да се навърта наблизо. И старателно се огледа още веднъж, но резултатът остана същия. От довереният човек нямаше и следа. Защо, това командирът на легиона не можа да се досети, а никак не му се връщаше обратно в стаята. Искаше само да прави стъпки за някъде и нищо друго не го интересуваше. Пребледнялото и лъщящо от пот лице на центуриона не учуди дежурният офицер, който изпълняваше едновременно и задълженията на тесарий в крепостта. Знаеше и направи каквото трябва. Намали крачката и почти спря до голямото началство, но вместо очакваната забележка, ушите на Фелициус Гота чуха нещо средно между заповед и молба:
-Отведи я в килията и заключи.
-Дадено, цент, - отвърна офицерът и разбърза показно да изпълни.
Доместиан Касий дори не извъртя глава за да проследи за действията на своя подчинен. Гадеше му се толкова отвратително, сякаш е препил много или зложелатели са туряли някакви билки тайно във виното му, за да подсилят въздействието.
Схватливият ум на военен и ерудицията, която притежаваше заради високото образование, навреме се намесиха за да подскажат. Още е прекалено блед и в плен на раздразнението, а такъв не бива да го виждат отблизо. Двама хастати съзряха отдалеч началството, но съобразително се шмугнаха някъде по пътя между конюшнята и склада с храните на легиона.
Късното следобедно слънце изведнъж реши и то да се впише сред неговите приятели. Очертанията на стражникът по северната стена подсказваха, че отива сега към източната врата и няма да се върне толкова бързо. Той самият, застане ли горе някъде върху пътеката, никой няма да го приближи и опита да безпокои без много сериозна причина.
Светлината в далечината по Дунав имаше вече цвят на горчица, а тук в по-близкото между върбалака и тополите, започнаха да си търсят място първите петна от тъмното. Ще подгонят те скоро облаците комари над реката и срещу телата на хората. Никога до сега не беше изпитвал подобна слабост и го разтревожи основателно, но знаеше и успя да съобрази полезното. Големи и преждевременни изводи не биваше да прави. Вероятно и при другите да се е случвало подобно, а от срам или заради шегите с последствия, да не отваряха уста за станалото. Глождещото чувство, че с него започва да се случва нещо унизяващо, запокити надалеч прекрасната гледка от голямата река. И вместо нея, пусна съвсем близо до очите му някаква перлена дантела, която скри пейзажа и остави видим, добре стритият от подкованите калиги на войниците прахоляк в неговите крака. Премина той постепенно в някакво видение, наподобяващо разтворена кучешка паст. Дори не криеше намерението си, че силно и ако може още сега, да ръфне от мозъка му.
Тъмните валма на смрачаването бяха припълзяли неусетно чак до стените на крепостта и Доместиан Касий усети, колко бавно се е върнал сред контурите на действителността.
Довереникът от Лациум се появи навреме според собствената преценка до вратата на големия командир, но остана искрено изненадан, когато не видя нито центурионът нито момичето. Нюхът му на хрътка веднага подсети, че нещо се е получило не както трябва да бъде, а съобразителността го предупреди. Да бъде по-внимателен в думите и поглежда предварително там, където след миг ще стъпят калигите му. Поиска да има повече яснота и ако може да направи по-подходящ избор на своето поведение, затова пусна отдалеч поглед към решетките. Малката чорла се въргаляше в сламата, а пред оня с гребен върху шлема е по-добре да не застава срещу очите му поне в близките часове. Като нищо да го е търсил и сам заключил момичето. Все действия, които не обещаваха приятни мигове в следващите часове за италиецът.

Цветко Маринов