автор: middleton

По дяволите! Искам те! Защо?
А мислех си, че Бог ми те изпрати.
Дали си дявол? Трябва ми добро.
Да укроти пожара във душата ми.

По дяволите! Трябваше покой,
в живота ми да влезе със смирение.
А то какво? Отново е порой.
Така ли ще я карам? Все в съмнения!

Пак шамароса ме съдбата и мълчиш!
Така ли се постъпва със жените?
По-слабите, онези от които,
живот се ражда и ви сгряват дните.

А аз жена съм повече от всякога.
И нежна съм, и бурна, и желана,
но свършиха отдавна в мене сълзите...
Не трябва да прощавам, станах рана!

Посипвате ми сол и пепел, и ме грабите!
Разнищихте ме, но го позволявам.
Така ли ме харесвате? Избрана?
Какво ви пука, че съм бяла врана!