автор: tomatroev

В краката и съм и ги виждам:
едни такива дълги
и бели булеварди...
Започвам да ги изучавам.
Внимавам да не ги изгубя.
Някъде се бавя,
някъде се връщам
и дълго време повече не искам.
Мечтая си за центъра и.
И улиците и започват да се сливат...
Веднъж се сляха в мъничка градинка
с тайнствена вдлъбнатина,
а над нея - отрязана глава!
Или пък в площада
на Народното събрание...
По-нататък беше много лесно
и по червения килим на Витоша
навярно щях да стигна до сърцето и,
ако не беше оградено.
Влюбен си, ми каза тя, като се върнах,
но си обречен...
Кажи ми, толкова ли е красива?
Хубава е, казах аз, и съм обречен,
защото ти си
по-хубава от София.