автор: tomatroev

Тъй, както някъде в полето врана
за зимата заравя семена,
така поетът с думи ще те храни,
че смисълът под тях е - на зърна.
Така богатият заравя злато.
Оставя после някакъв нишан.
Но може век да бъде под земята...
Поетът тъй остава неразбран.

Но има и такива - като мини.
Заровил ги - поетът е войник.
И от едната дума ще загинеш!
Взривиш ли я - отиваш си за миг...