автор: sliver

Не знам какво да кажа,
думите са неми птици,
с подрязани криле,
с неизразителни зеници.
Болни.
Слепи.

Жадни са,
за жертвоприношение.
Да бъдат чути
и погалени,
разбрани.
Да не правят,
а да лекуват рани.

Бедни са.
С опърпаната синя рокля -
една небесна сянка.
И нищо повече.
Като следобедната дрямка –
кратка,
незначителна любовна ямка.

Заспивайте,
лекарство няма!