автор: alex_dlr

Слазам на гарата от Мездра, прибирах се от Търново. Още от Гора Оряховица стискам едни 60 стотинки, та да си зеем млеко с какао. Беше кучешки студ и по време на пъта се си мислех къ ше глътнем любимата деЦка напитка. Добрах се до автомата и бутнах стотинките с трперещи от вълнение ръце.
Докъде ручеше таа гад и пускаше млеко у пластмасовата чаша, до мене додрапа един шемет с бела шапка и розов пискюл. Глеаше ме опулено и се клатушкаше като патица, въпреки че седеше на едно место.
-Зими ми едно кафе! – издудня дрезгаво он и замириса на спирт.
-Неам стотинки, баце – реко кротко аз и верно – къ казах, стискам си тия 60 стотинки от Горна…
Он обаче се не отказва:
-Зими ми едно кафе!
-Неам стотинки ти казах – повторих я по-бавно, та да ме разбере.
Тоя зе да се пули още повече и ми се скара:
-Абе ае зими ми едно кафе!
Я вече се едосах:
-Казах ти вече! Нема да ти зиам никво кафе!
Он се сепна, гледа ме като пресисало маче, помисли и накрая рече:
-Добре де… зими ми едно млеко тогава…